Сонет

Сонет

Морето — с кораби осеяно бе то,
тъй както със звезди са нощем висините:
на котва в пристана почиваха едните,
сновяха другите тук-там, кой знай защо.


Тогава в залива съгледах чуден кораб;
дохождаше невям от приказна страна
и горд със своя ход и мачти, и платна,
като видение се плъзгаше в простора.


Той беше чужд за мен, за него чужд бях аз,
и с влюбен взор все пак следих го непрестанно:
по-мил ми беше той от всичко в този час.


Но дълго време ли тук щеше да остане?
Повея изведнъж и с полъха несмел
отплува корабът, на север път поел.

Уилям Уърдсуърт