четвъртък, 10 ноември 2011 г.

Да си припомним 3D pictures (3D снимки)

Може би е нужно да си припомним какво означават 3D pictures (3D снимки). Колкото и интересно да звучи това на някой, мисля, че това е нужно. А това е така, понеже много хора ги бъркат с друг вид 3D pictures (3D снимки). От няколко години за тях се говори много, навлязоха в нашия живот. Вече има и 3D филми, а заедно с това и съответната технология за гледане на 3D филми и 3D снимки.

вторник, 27 септември 2011 г.

Google днес става на 13 години

Google отбелязва своя 13 Рожден ден
Google днес отбелязва своя 13-ти рожден ден. Тя го прави като е сложила своя снимка вместо логото си - в т.н. Google doodle. 
Едва ли ще има някой, който да не знае какво представлява Google, но ако сте забравили, накратко ще спомена, че тази компания е създадена от Лари Пейдж и Сергей Брин (американец от руски произход), докато те са студенти в Станфордския университет и се опитват да измислят ефикасен алгоритъм (машина) за търсене на уеб страници по ключова дума. В последствие се превръща в най-голямата търсачка и всички които правят сайтове се съобразяват с нея. 
Повече информация за Google може да прочетете в Уикипедия: Историята на Google (Гугъл) в Уикипедия.

вторник, 12 юли 2011 г.

Храм "Свети Василий Блажени" - символът на Москва

Храм Свети Василий Блажени - символът на Москва. Самият храм се намира на червения площад в Москва, Русия и се е превърнал в един от нейните символи. Построен е от Иван Грозни по случай спечелването на войната с Казанското ханство и превземането на град Казан. Строи се в годините 1555-1561 г. Около двадесет години по-късно - през 1588 г.е построена и пристройката в чест на Василий Блажени (1469—1552), на когото и се нарича храма.
Посетете сайта на Утро и прочетете повече за историята на Храм Свети Василий Блажени.

четвъртък, 9 юни 2011 г.

Американски китарист-виртуоз Лес Пол

На днешния ден е роден един от най-добрите китаристи в света на музиката - Лес Пол. Той е роден в началото на века - на 9 юни 1915 във Вокеш. Почива на 94 г. през 2009 г. на 12 август.
Освен китарист-виртуоз, Лес Пол (Lester William Polsfuss) е автор и на първите електрически китари - първата китара прави още в далечната 1941 г. А през 1952 г. изобретява електрическа китара за фирмата "Гибсън" - китара, която става популярна в света на музикантите и е една от най-добрите електрически китари. Китарата получава неговото име - китара „Лес Пол“ и се предлага в няколко версии: „Спешъл“, „Поръчков“, „Джуниър“ и „Стандарт“.

сряда, 1 юни 2011 г.

Днес е денят на детето

Честит празник, мили деца!
Днес децата имат празник. Защото днес е Ден на детето. Ден на детето в който децата са най-важните. Всички им обръщаме внимание. Но нека този ден не е само един ден в годината. Нека този ден, този празник да го отбелязваме във всеки ден на годината - нека всеки ден е Ден на детето. Децата заслужават това. И ние го заслужаваме. И ние сме деца...и ние сме като тях - мечтаем, искаме, опитваме се, успяваме или се проваляме. Падаме или ставаме. Но важното е да не забравяме, че и ние сме били деца, да не забравяме детското в себе си.
Звучи ви изтъркано? Ами в такъв случай се позамислете за вас самите - дали го правите или сте влезли в рутината на живота. Огледайте се около вас - вероятно ще видите много хора, които са "възрастни", скъсали с детето в себе си...
Жалко, тъжно е това.
Но нека ние не го правим...
В Утро - Портал за позитивен старт на деня може да намерите още много съвети и идеи как да бъдем като децата и непрекъснато да откриваме света.
Честит празник, мили деца!

вторник, 1 март 2011 г.

Честита Баба Марта

Честита Баба Марта на всички. Нека всички са весели и засмени, да има много смях и настроение.
Възползвайте се от възможността и поздравете своите приятели с картички за първи март.
Може да си вземете Късметче от Баба Марта. А подарихте ли мартенички? Ето и една идея за поднасяне на мартенички.
Дамите биха били неотразими ако комбинират мартеница-рокля с чанта мартеница. Ето и няколко идеи как да си направим мартенички: Мартеници-ръкохватки, Мартеници на дивана, мартеница Пижо и Пенда.
 

петък, 16 април 2010 г.

Още съм жив - Утро


Още съм жив - Утро


Допивам си кафето. Като него
навън е още черна утринта.
Допушвам си цигарата. И ей го
вкусът лютив и най-пръв на света.
Горещо. Черно. Люто. Но пониква
из тъмното на изгрева лъча.
Да, трябва първо с тъмното да свикна,
да мога светлото след туй да различа.
С горещото да разпозная хладно.
И с черното - да разпозная бял
денят... Горчивото - от сладко...
...И някъде през димните кълба
аз смисъла на всичко туй съзирам:
в довършека на своя скъсан сън
в миниатюр отрано репетирам
грамадното, очакващо ме вън.
И аз те благославям, мой ден греещ.
Нарамвам те и те понасям - чист!
Дорде душа-прозорец почернее
и в мрака белне само моят лист.

Дамян Дамянов

За по светло Утро...

четвъртък, 15 април 2010 г.

Битката с вятърни мелници

***

Кошмарен век на атомни виелици,
на зли ракети и човешки лов
и в него ти - тъй смела отживелица!
И в него ти - нещастнице Любов!

Ах,как жестоко,тъжно и обречено
звучиш във тези тъй железни дни,
когато нелюбовното човечество
говори не със ласки, а с войни!

Ти искаш с нежност да спасиш живота ни?
Назад!Металът ще те сгази с бяс!
И теб,и всички твои донкихотовци,
между които първият съм аз.

Какво от туй!На риск,велика армийо,
родила всичко в своя порив висш,
света създала - нежния,коварния,
ти само можеш днес да го спасиш.

Със силата безкрайна на сърцето си,
със нежността създала векове,
без теб би празна литнала ракетата
към дваж по-празни,мъртви светове!

Дамян Дамянов

В последния ден на годината


В последния ден на годината


Годината след час
ще свърши. Нишката се омотава.
Едничък час, последният й днес.
Което беше живо време, става
във гроба отромонен ек без вест.
Очаквам няма аз.

Дълбока е нощта.
Едно око отворено дали е?
Тревожно блъска в тия зидове
изтеклия живот. Сърцето бие.
Прекарай тия сетни мигове
във бдяща самота!

Зад мен е пътят цял.
И всичко с хладен ум сега ме гледа
и се възправя като страж суров
на прага земен. О, полупобеда!
О, тежко рухнал дял!

Как вятърът с замах
кръстачката на тоз прозорец тегли!
Годината… Отлита с вихър тя,
а не изтихом като сенки бегли
да се стопи сред звездна яснота.
О ти, дете на грях!

Нима ти всеки ден
не чуваше ек с потаен намек
из бездната на пустата ти гръд,
где се ломяха камък подир камък,
когато там нахлуеше дъхът
на полюса вледен.

Кандилото без глас
трепти, гасней… Фитилът смуче жадно
последната му капчица елей.
И ти ли, мой живот, тъй безотрадно
изтля? Нима студена, черна зей
пред мене гробна паст?

Знам, моят клет живот
ще рухне вече във кръга, заключил
годината… Отдавна знаех аз.
И все пак туй сърце не се отучи
да пламва цялото в суетна страст.
Сега избива пот

на ужас без предел
по челото. Една звездица мигар
през облаците в миг не се яви?
Звездицата на любовта е сигур.
И тя с мъждив светлик ти се гневи,
че страх те е обзел.

Я чуй! Плющят крила.
Надгробен химн? Небесно ли ехтене?
Камбана нейде бий с блуждаещ глас.
О, господи, аз падам на колени —
смили се във последния ми час!
Годината изтля.

Анете Дросте-Хюлзхоф

вторник, 13 април 2010 г.

Пламтяща любов


Пламтяща любов


Ти искаш да знаеш защо ли
понякога тъй съм замислена аз,
така безразсъдна, без воля,
разсеяна тъй непростимо завчас.
Ти искаш без милост да знаеш
какво свидно нещо отдавна се крий
във скрина заключен, потаен,
пред който аз често стоя до зори.


Видях две очи, във които
лъчът се пречупваше като в поток.
И срещна ли друг поглед — скрито
си мисля за техния блясък дълбок.
Дори сред нивята вълнисти,
когато цветеца, откъснат за мен,
нарече ти „Окулус Кристи“,
аз пак спомних техния поглед вглъбен.


И тонът на глас един има —
дълбок, затрептял като екот от рог.
Той сякаш на подбив ме взима
и вред ме преследва тъй нежен и строг.
Недавна в сияйната зала
от писък цигулков терзана бях аз
и мигом, изтръпнала цяла,
във виолончелото чух оня глас.


А бих ли могла да забравя
оная и гъвкава, и яка снага
пред мене в самотна дъбрава
или по вълните далеч от брега?
Дори преди малко аз зърнах
как облаче, литнало в безкрайността,
разсея се, в дим се превърна —
и сякаш пак тая снага очерта.


И чуй, чуй накрая от мене
какво има в скрина заключен и тих:
там кърпичка, с кръв напоена,
веднъж посреднощ крадешката укрих.
Поряза се с нож той самия,
берейки ми вишни над стръмния ров.
И тъй сега двете аз крия:
кръвта му и мойта пламтяща любов.

Анете Дросте-Хюлзхоф

Плачещи рози

Червени рози