Люси

Люси

1
Страстта е странна — зная аз.
Страстта ще разбере
тоз, който бил е в нейна власт —
той само най-добре.

За да я срещам ден след ден —
о, роза, беше тя! —
към къщата й устремен,
препусках през нощта,

в луната взрян над тъмен клон,
в простор далечен взрян.
Летеше бързо моят кон
по тоя път желан.

Градината й щом видях,
щом хълма изкачих,
луната слезе с блясък плах
над оня покрив тих.

И като в сън, и като в блян
през нежна тъмнина
препусках с поглед прикован
във бавната луна.

Внезапно спря се моят кон,
възправи се в искри.
Над покрива зад тъмен клон
луната в миг се скри.

През влюбения ум лети
капризно мисълта.
— О господи, над Люси бди!
Нима издъхва тя!
2
Край девствен път, край извор бял
далеч-далеч оттук,
не бе я никой друг видял,
не бе я любил друг.

Зад камък с мъх тя сякаш бе
цветец, прикрит едва.
Блестеше в голото небе
като сама звезда.

О, никой, никой не узна,
че Люси спи в пръстта.
Почива тя във тишина,
във мен почива тя.
3
Пътувах през света голям
сред чужди, но тогаз,
родино, можех ли да знам
как с теб съм свързан аз?

Отмина тоя сън. Смутен,
не мога твоя бряг
да изоставя — всеки ден
с любов ме свързва пак.

Дали ще срещна радостта
сред планините аз?
С чекрък я виждам през нощта
преде до късен час.

В дома й грее твоят ден,
притулва го твой мрак.
Тя гледа с поглед вледенен
към хълмите ти пак.
4
Насън се взирам с буден дух —
без сън, без страх съм аз.
Но тя е без очи, без слух
за моя тръпен глас.

Тя няма чувства, сили, мощ,
плътта не я боли.
Върти се вечно — ден и нощ —
с дървета и скали.

Уилям Уърдсуърт